За богатствата на знатните траки ни разказва древногръцкият поет Омир. В неговите произведения Илиада и Одисея, описващи събития около Троянската война (XIII в. пр. Хр.), по време на която траките се сражавали на страната на троянците срещу гръцкото нашествие, се съдържат сведения за богато украсените коне, колесници и въоръжение на тракийските царе и военни предводители, както и описания на големи царски пиршества, по време на които присъстващите си служили със съдове, изработени от благородни метали. Традицията се съхранява през цялото I хилядолетие пр. Хр. и е тясно обвързана със стремежа на тракийската аристокрация да засвидетелства своята политическа и религиозна власт, представяйки себе си като общност от ловци, воини и участници в угощения.
Най-ранното тракийско съкровище е разкрито край с. Вълчитрън, Плевенско. То датира от XII в. пр. Хр., състои се от тринайсет масивни златни съда и потвърждава сведенията на Омир за ролята на елитните пиршества в древните общества. От друга страна, необичайната форма и украса на съдовете свидетелстват, че е възможно сервизът да е служил в рeлигиозни церемонии. Съкровището е ярко доказателство за съществуването на културни взаимоотношения между древна Тракия и един от центровете на гръцката цивилизация – Микена.
През първата половина на I хилядолетие пр. Хр. тракийското изкуство да се изработват накитни предмети (ювелирство) търпи силни влияния от древна Гърция. Свидетелство за това е съкровището от Бързица, Варненско, разкрито през 1924 година. То се датира в периода XI-X в. пр. Хр. и се състои от обеци и колани с богата геометрична украса.
Повечето известни тракийски съкровища са от времето на разцвет на държавите на одрисите, трибалите и гетите (V–ІV в. пр. Хр.). Понякога ценностите били заравяни, за да бъдат укрити при надвиснала военна опасност, за да узаконят ритуално царската власт над определена територия, или като дар към тракийските божества. Най-впечатляващи са случайно откритите съкровища от трапезни сервизи при гр. Панагюрище, с. Рогозен, Врачанско, гр. Луковит, Ловешко и с. Борово, Русенско. Те се състоят от голям брой съдове, предназначени най-вече за разливане, съхранение и пиене на течности – чаши, кани, ритони, амфори, фиали. Върху някои от тях са нанесени загадъчни надписи. Изписани на старогръцки език те ни разкриват имената на древните майстори, които са ги изработили и на владетелите, които са ги поръчвали. Откриването на сребърни съдове с имената на одриските царе Саток, Котис и Керсеблепт в съкровищата при Рогозен и Борово, свидетелства за дипломатически взаимоотношения и размяна на дарове между Одриското царство и севернотракийските царства на трибали и гети. Често върху съдовете присъстват и изображения на растения, животни, фантастични същества и фигури с човешки черти. Те са едни най-ценните, а в някои случаи и единствените свидетелства за тракийската митология, религия и изкуство и отразяват взаимодействието на траките със съседните им земи: Гърция, Македония, Мала Азия.
В периода на разцвет на тракийската култура (V–III в. пр. Хр.) аристокрацията, владетелите и техните семейства се погребват с предмети от благородни метали, полагани като лични принадлежности на покойниците и гробни дарове. В могилите при с. Мезек, Хасковско, с. Златиница, Ямболско, с. Шипка, Казанлъшко, с. Дуванлий, Пловдивско, гр. Враца и с. Свещари, Исперихско са разкрити символи на властта, видими отличия за социален и религиозен престиж: сервизи от златни и сребърни съдове, златни венци, пластини и нагръдници, изящни накити и аксесоари към облеклото, нападателно и предпазно въоръжение, украси за оглавника и поводите на конете, апликации за колесници. Те са полагани до телата на покойниците, за да им послужат в Отвъдното и са неразделна част от тайнствени ритуали, обновяващи живота, царската власт и смъртта.
В находките от с. Летница и гр. Луковит, Ловешко, с. Галиче, Врачанско и с. Свещари, Исперихско, присъстват юзди, токи и апликации за украса на главата, гърдите и хълбоците на конете. Изключителното майсторство, вложено при тяхната изработка, сочи, че те са били предназначени да поразяват въображението на съвременниците. Подобен лукс е могъл да си позволи единствено владетел, за когото те са представлявали отличителни знаци-символи (инсигнии).
В Тракия са разкривани и съкровища от монети. По-голямата част от тях са били поставяни в кожени кесии и керамични съдове, след което са били умишлено заравяни в земята, за да бъдат укрити поради военна опасност. В тракийска среда са използвани монетите на гръцките градове, на местните, пеонските и македонските царе, на римската република. Те са изключително ценно свидетелство за очертаване на основните търговски пътища, за проследяването на икономическите и политическите взаимоотношения между траките и околния свят.